ЖИВОТ КАТО КАФАНСКА ПЕСЕН

Като бивш правителствен преводач успях да се уредя- другарят Луканов ми бутна куфарче с пари. Прилапах цели 40 милиона! Пей сърце!

Вдигнах къща с басейн, купих си „Бентли“, тръгнах да пътувам. Изръчках целия свят. Ядох, пих и се веселих на поразия. В Париж поостанах- живях там три години. То не беше пиене, не беше плюскане, не беше разврат... Колко французойки опатках, остави се...

Кеф, майка му стара!

Профуках парите на комунягите и станах... соросоид. Пак заживях на аванта, ама този път с еврейски и американски пари.

Рекох си, след като изпързалях евреите и американците, защо да не метна и руснаците. Те са абдали, то се знае.

Успях- станах руски „агент на присъствие“ и сега прибирам колосални суми и от Москва. Руснаците дори плащат повече от американците!

На този свят има два вида хора- тарикати и баламурници. Ние, тарикатите, се наживяхме, а баламурниците се нагладуваха.

Накрая абдалите обезумяха от мизерия, злоба, завист и омраза. И тръгнаха да протестират. Ама както винаги се издъниха. Какво постигнаха, какво получиха? На геврека дупката и на корема дръжката.

Такива ми ти работи...

 АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.