ИМЕТО НЕ ПРАВИ ЧОВЕКА

Единият ми дядо се казваше Траян, а другият Панчо. За да не обидят нито един от тях, нашите ме кръстили... Тропанчо!

Kогато поотраснах, тръгнах по любов. След време срещнах жената на моя живот. Оказа се, че сме другари по съдба. Едната и баба се казвала Надежда, а другата Деница. Родителите кръстили моята любима... Наденица!

Събрахме се, създадохме семейство. Роди ни се момиченце и докато се усетя Наденичка взе че го кръсти Пенислава!...

Както и да е...

Заех се сериозно с писане. Един ден успях да събера материал за книга, а си намерих и издател.

Да де, ама... Кой ще издаде стихосбирката на автор, който се казва Тропанчо Гъзибаров?!

Нищо не стана от тази работа. Провалих се...

Когато в наши дни някой запита Наденица или Пенислава къде може да намери Тропанчо, те отговарят:

- Тропанчо ли? Тропанчо хвърля геле в кафенето...

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.