ПОД БОТУША НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИГО

 

За нашите деца времето на социализма звучи толкова архаично, като че ли е било преди 200 г. А всичко това, за което днес си спомняме с погнуса, бе само преди четвърт век! Преди 27 годони по улиците на България се движеха предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода. Старата "Волга" с еленче на капака бе истинска рядкост.

 

Все още мечтите на децата се свеждаха до шоколадово яйце от "Кореком" или до последния брой на комикса "Спайдърмен". Безименен цензор бе обявил комикса за упадъчен, защото чул, че критикува социалистическата система. Това, разбира се, бе толкова вярно, колкото пропагандата за пияни от кока-кола американски войници, появила се в края на 50-те години.

 

Няма ги вече грозните транзистори ВЕФ и телевизорите "Опера", няма го и мавзолеят на Георги Димитров, от чиито трибуни по празниците махаха членовете на Политбюро. Няма я и Желязната завеса, благодарение на която сънародниците ни оставаха слепи за високия стандарт на живот на Запад.

 

Младите днес вероятно не могат и да си представят как така, ако имат пари и желание, някой ще им забрани да вземат първия самолет за Берлин и Париж или да отпрашат за уикенда на Бяло море. При социализма можеше да се пътува само до "братята по оръжие", начело със Съветския съюз, и то след съответната покана или разрешение.

 

Не всичко е цъфнало и вързало днес, сигурно има място и за носталгия по онова по-спокойно и по-предвидимо време. Добре е обаче да се връщаме към тези спомени, за да правим по-верни сравнения и да осъзнаваме до къде всъщност сме стигнали.

 

Червена връзка задължителна за децата от 3-и до 7-и клас

 

Червената връзка носеха пионерчетата, а синя - чавдарчетата. ДПО "Септемврийче" е основана от БКП на 23 септември 1944 г. по подобие на Всесъюзната пионерска организация "В. И. Ленин" в СССР. Дълго време носенето на червената и синята връзка бе задължително, както и ученическата униформа. Никой не питаше горките дечица дали искат да носят тези идиотски връзки и униформи.

 

В първи клас децата бяха одобрявани и приемани за чавдарчета. В трети клас се преценяваше дали са достойни да станат пионерчета. А в седми клас обсъждаха дали да те приемат в комсомола. Така на 14-годишна възраст тийнейджърът три пъти минаваше през политическо сито. Чавдарчета бяха практически всички. От пионерската организация и от комсомола изключваха за криминални прояви и за нисък успех.

 

Комсомолско поръчение

 

Всеки член на ДКМС получаваше поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Да събере примерно 10 кг.ше лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията бе формално.

 

Членство в БКП - успех в живота

 

Членството в Българската комунистическа партия бе изключителна гаранция за успех в живота. Липсата на червена партийна книжка свеждаше шансовете за добра работа до нула. За офицерския състав в армията и полицията членството в БКП бе задължително. Заради големия наплив до партийните организации се свеждаха допустими бройки за приемане в партията. Всеки кандидат трябваше да получи поне 3 препоръки от по-стари комунисти. С предимство се ползваха деца на партийния елит и на активни борци срещу фашизма и капитализма.

 

Магазинът "Кореком" бе мечта на всеки българин

 

Във веригата безмитни магазини "Кореком" се продаваха вносни стоки срещу западна валута. В тях можеше да влезе всеки, но право да пазаруват имаха малцина - работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш откъде имаш доларите или марките. Обикновено важаха т.нар. бонове, които БНБ издаваше срещу съответната валута. В корекомите се продаваха стоки, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, дрехи - главно джинси, списания, играчки.

 

Политбюро решаваше всичко в държавата

 

Политбюро на ЦК на БКП бе най-висшият постоянно действащ орган на управляващата партия. Неговите решения движеха цялостния стопански и културен живот на страната. Членовете на Политбюро - съкратено от политическо бюро, имаха статут на непогрешими богове. Сменяха ги рядко, и то по решение на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. По време на прословутия пленум от 10 ноември 1989 г. членове на Политбюро са Петър Младенов, Георги Атанасов, Милко Балев, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Иван Панев, Димитър Стоянов и Гриша Филипов.

 

Първите телевизори - "Опера" и "Кристал"

 

През 1959 г. стартира разработката на първия роден телевизор. Наричат го " Опера", а рожденото му място е Слаботоковият завод "Ворошилов" в София. В екипа, създал "Опера", работи Христо Торнев, баща на известния модел Ралица Балева. По-късно на българския пазар се появиха и други модели като "Кристал", "Велико Търново", "София". Неотдавна запазен екземпляр от първата серия "Опера -1" бе продаден в Америка на търг за 15 000 долара.

 

Без софийско жителство нямаш работа в столицата

 

Само притежателите на софийско жителство можеха да работят в столицата. Заветното право се даваше на редки специалисти, както и на висши кадри от партийния елит и държавната администрация. За офицерите от армията и МВР жителство не бе необходимо. Софиянец се ставаше главно след сключване на брак. Отмяната на софийското жителство бе първият акт на първия демократично избран президент Желю Желев през 1991 г.

 

 

Чушкопекът - българското събитие на ХХ век

 

Чушкопекът е домакински електроуред за печене на пиперки. В края на 2009 г. зрителите на БНТ определят чушкопека за "Българското събитие на XX век". Уредът има форма на цилиндър с кухина, заобиколена от електрически нагревател, в която се събира една голяма чушка. Чушкопек, в който се изпичат няколко чушки, се нарича "троен чушкопек".

 

При нормални условия печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Чушкопекът може да се използва и за печене на други продукти, например патладжани или картофи. В условията на плановата икономика в Народна република България чушкопекът става широко използван домакински уред. В интерес на истината той запази популярността си и много семейства, особено по селата, го използват и днес.

 

Вестник Работническо дело - "непогрешимият"

 

"Работническо дело", органът на ЦК на комунистическата партия, важен инструмент на режима, беше всекидневник, от който не можеш да научиш много новини. Вестникът излиза за първи път през 1927 г., а през 1990 г. е преименуван в "Дума". По времето на социализма "Работническо дело" е основна пропагандна трибуна на БКП.

 

Той е официозът, в който се публикуват всички важни партийни решения. Тиражите му бяха най-високи за страната, но не се определяха от читателското търсене.

 

Страниците на "Дело" нерядко се използваха за разправа със свободомислещи писатели и стопански дейци. Критична статия в органа на ЦК означаваше присъда. Вестникът бе особено влиятелен, той имаше ранг на отдел на ЦК на БКП. Последните главни редактори на "Дело" са Петър Дюлгеров (1976-1977), Йордан Йотов (1979-1989) и Стефан Продев (1989).


Ученическите униформи задължителни за всички

 

В годините на социализма ученическите униформи бяха задължителни. Бяла риза и черен панталон за момчетата и съответно бяла блуза и черна пола за момичетата. Плюс шапка с козирка за младежите и барета за девойките. За неспазването на униформите се следеше строго и се налагаха сериозни наказания.

 

Специални изисквания имаше към прическите - високо подстригване за момчетата и прибрани коси за девойките. За груби провинения учителите налагаха наказание - прическа нула номер. Къси поли за момичетата бе нещо недопустимо. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът почна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.

 

Времето на българските дънки "Рила" и "Панака"

 

Западни марки дънки, както у нас се наричат джинсите, можеха да се купят само от "Кореком" или на черно. Дълго време в магазините продаваха уродливо подобие на дънки от дочен плат. После софийският завод "Рила" пусна на пазара своя марка, която бе далеч от западните оригинали, но бързо бе разграбена.

 

По-късно луковитска шивашка фабрика проби със своята марка "Панака". Така се е наричала в древността река Златна Панега, която тече през Луковит. Чак към края на 80-те години в магазините се появиха по-прилични модели, които обаче изобщо не достигаха до всички мераклии. Това доведе до бурното процъфтяване на търговията на черно, благодарение на която повечето младежи се снабдяваха с мечтаните панталони.

 

Най-луксозните транзистори бяха съветските ВЕФ, правени в Рига

 

Изключително модно сред младежта бе да се появиш на купон с транзистор ВЕФ. Все едно днес да притежаваш последен модел лаптоп или таблет. В годините преди 1989 г. почти всяко семейство се стремеше да се снабди с транзистор ВЕФ или "Селена". Те освен че осигуряваха музика и новини, имаха голямото предимство да работят на батерии и при честия режим на електрическия ток.

 

Западните марки "Сони" или "Филипс" се намираха само срещу валута. Малцина знаят, че вефът не е руска направа, а латвийска. За разлика от повечето стоки съветско производство той се отличаваше със сравнително прецизна изработка. ВЕФ ловеше дори заглушаваното радио "Люксембург", което нонстоп въртеше най-новите западни хитове.

 

Мавзолеят на Георги Димитров - символ на тоталитарния култ

 

Мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София е построен през 1949 г. само за 6 дни. През това време тялото на "вожда и учителя на българския народ" е превозено от Москва до София. В годините на социализма мавзолеят се превърна в символ на тоталитарния култ. Той бе и част от държавния церемониал. Там по протокол чуждите делегации полагаха венци, а от трибуната му партийно-държавното ръководство приемаше манифестациите и парадите на официалните празници. Тялото на Димитров остана в мавзолея до август 1990 г., когато бе кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят бе разрушен от правителството на СДС през 1999 г.

 

Масовите цигари Стюардеса, Слънце, Арда и Родопи

 

Масовите цигари по времето на соца бяха изключително български. Вносни можеше да се намерят само в "Кореком". През 50-те и 60-те години се появиха "Ударник", "Арда", "Родопи", "Тютюнопроизводител", "Бузлуджа". По-късно пуснаха и престижната марка "Слънце" - кутия. Много се търсеше "Златна Арда", за нея дори запяха песен: "Имате ли "Арда", имате ли "Златна Арда", дайте я насам!" На кутията на цигари "Родопи" присъстваше графика на планини, а на "Ударник" - рисунка на работник. Всички те обаче бяха без филтър. През 60-те и 70-те години се родиха филтърните "Ком", "Стюардеса", "Ропотамо", "Луна", " Феникс". За най-качествени български цигари минаваха БТ (Булгартабак).

 

10-15 години чакаш ред за кола с вноска от 1500 лв.

 

Тъй като вносът на леки автомобили бе крайно ограничен, простосмъртните чакаха 10-15 г., за да им дойде редът. Хиляди правеха т.нар. вноска от 1500 лв. обикновено за "Лада" и "Жигули". Лихва върху тези 1500 лв. не се начисляваше. Дори имаше традиция, като се роди дете, да му се направи вноска с оглед, докато порасне, да му излезе номерът за кола. Западните автомобили по улиците се брояха на пръсти и обикновено возеха привилегировани хора от елита. Те се купуваха единствено с валута.

 

Активен борец против фашизма и капитализма

 

АБПФК означава активен борец против фашизма и капитализма. В различните категории влизаха осъдените на смърт, партизаните, политзатворниците и емигрантите в СССР, както и ятаци на участници в антифашисткото движение. За одобрение на кандидатурата се изискваха двама гаранти - свидетели на борческите заслуги. Мнозина обаче успяват да си издействат приемане по втория начин. Активните борци получаваха т.нар. народна пенсия, която бе много по-висока от пенсиите на народа.

 

За тях имаше безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт, а децата им влизаха с привилегии в учебните заведения. За внуците обаче привилегии нямаше. Счита се, че по тази причина Тодор Живков осинови внучката си Евгения след смъртта на майка Людмила.

 

Манифестации под строй за 1 май и 9 септември

 

Манифестациите в София и по-големите градове бяха задължителни. Цели заводски колективи се явяваха под строй на площадите. На неявилите се се гледаше с лошо око, слагаха ги в кюпа на нездравите елементи.

 

В София кохортите от привестващи вярната линия на партията минаваха пред мавзолея на Георги Димитров. От трибуната на белокаменната сграда махаха членовете на Политбюро на ЦК, начело с генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

 

Вместо лаптоп- пишеща машина Марица 12

 

Пишещата машина "Марица"- най-често модел 12, бе основното оръжие на журналисти, чиновници и дейци на културата. Различните модификации на машината се произвеждаха в Пловдив. По онова време можеше само да се мечтае за италианските "Оливети" или "Ерика", производство на ГДР.

 

Съветска телевизия в петък вечер

 

От 1973 г. всеки петък Българската национална телевизия започна да излъчва програма на съветската телевизия. Всъщност само централната информационна емисия "Время" се излъчваше директно. Останалата част от програмата включваше съветски филми и предавания на руски език.

 

Нямаше купон без касетофон

 

Тежката щайга на лентовия касетофон бе неизменна част от лайфа на българската младеж. Единственият източник на модерна музика бяха касетите и плочите. Грамофоните бяха рядкост, а плочите твърде скъпи. Истинско щастие бе да притежаваш японски касетофон "Сони", "Акай" или "Же Ве Це" (JVC), както ги наричаха изучаващите френски език. Съветските касетофони бяха доста груби и некачествени, а отгоре на това и тежаха много.

 

Кафе Инка от братска Полша

 

В магазините на соца не можеше да се намери италианско еспресо или дори обикновено нескафе. Намираше се кафе “Инка”, полско производство, и по-рядко - доста слабо кафе от братска Ангола. Всъщност в “Инка” кафени зърна нямаше. То се правеше от извлек от изпечени корени на цикория, брашно от житни растения и захарно цвекло.

 

За този „райски“ живот все още мечтаят изкуфялите червени бабички и дъртаци. Тези реакционни елементи ежедневно ни внушават, че социализЪма, видите ли, е нещо прекрасно, великолепно. Те саботират и спъват развитието на страната, тровят живота на хората с прогресивно мислене, но в крайна сметка те бяха изхвърлени от българския избирател на боклука. Там, където им е мястото...

 

 АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.

 

SaveSave