ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА „ВЪЛЧАТА САЛАТА”   

 

Предлагам на вашето внимание една изумителна статия, която препечатвам с леки съкращения от mr-bg.com

 
Знаете ли откъде идва месото и колко път е изминало до местния магазин? То не идва от някоя ферма, а от истински фабрики! Там животните не се отглеждат, те се произвеждат за месо. То идва от шепа големи фирми и корпорации, които всъщност налагат правилата на пазара.

Тези корпорации за месо правят всичко възможно за да не знаете какво ядете. Фантазията за фермерa, който всеки ден става по пладне и извежда кравите на паша, изчезва още с появата на заведенията за бързо хранене преди стотина години. Оттогава този бизнес всяка година се разраства с огромни темпове.

През 2006 г. пазарната стойност на бързата храна достига 102 милиарда долара, а в Индия индустрията нараства с 40 % на година. McDonald’s има в 126 страни с над 31 000 ресторанта по света.  Burger King има повече от 11 000 ресторанта в 65 страни, а Subway са едни от най-бързо развиващите се в бранша с около 39 000 ресторанта в 90 страни до май 2009 г.

И така, безброй компании с безброй ресторанти, които продават безброй хамбургери и други подобни. Предлагането на такива еднообразни и евтини продукти по целия свят си има своите последствия. McDonald’s са най-големият купувач на говеждо месо в САЩ и искат хамбургерите им да имат един и същ вкус във всеки един от ресторантите им. За да постигнат това, те започват да произвеждат говеждото така, както те искат. Това се отнася и за картофите, свинското, марулите и дори ябълките.

Преди 40 години най-големите производители на месо държали само 20- 25 % от пазара, а днес този дял възлиза на цели 80 %. Това означава, че тези няколко корпорации определят хода на индустрията и диктуват правилата на играта. Дори да не ядете във веригите за бързо хранене, месото, което си купувате в магазина, отново идва от същото място. За да задоволят нуждите на големите хранителни вериги, тези корпорации променят изцяло начинa, по който се отглеждат пилетата и кравите. Преди 50 години пилетата са били два пъти по-малки и са растели два пъти по-бавно. Гърдите им вече са два пъти по-големи, тъй като бялото месо е най-търсено.

Животните не се отглеждат, те се произвеждат на конвейер и се правят така, че да са почти едни и същи, сякаш произвеждат топки за голф. Отношението към тях е като към неодушевени предмети, които не изпитват болка. Пилетата се отглеждат в огромни, тъмни и затворени отвсякъде помещения, които събират стотици хиляди животни. Кравите вече не пасат трева, те се угояват с царевица, тъй като тя е по-евтина, а и от нея наддават повече и по-бързо. Прасетата се тъпчат по десетки в контейнер, който  се прекарва през машина и 5 секунди по-късно животните излизат на бутове и разрязани на парчета.

Всичко това е намеса в естествения ход на природата и си има последици. Тъпченето на кравите с царевица е променило храносмилателната им система. Бактериите, които разлагат органичните вещества в стомаха им, мутират и стават все по-опасни от човека. Това, което често чувате по новините за заразено месо, което се изтегля от пазара месеци след пускането му, е именно резултат от мутациите. Годишно се разболяват хиляди хора от опасния щам на бактерията. Между 3-  5 % от тях умират. На пилетата им се дават купища антибиотици и химии, от които наддават изключително бързо. Животните не могат да направят и две крачки без да паднат от тежестта си. Пилето може да стане годно за колене само за 49 дни от излюпването си.

Когато отидете в магазина ви се струва, че има купища разнообразни продукти. Всъщност се оказва, че това не е така. 90 % от продуктите в магазина имат едни и същи съставки. Царевицата например се съдържа в кетчупа, сиренето, батериите, фъстъченото масло, желето, подсладителите, сиропите, соковете, въглищата, месото, бързите храни. Използва се и за производството на пластмаса, тъкани и биогориво. Това налага свръхпроизводство на царевица на много ниски цени. Тя излиза евтина и в големи количества. Използва се в почти всичко и от нея могат да се произведат всякакви храни на ниска цена. С нея се храни добитъкът, дори рибата се захранва с царевица и се променя хранителния й режим, защото е по-евтино.

В кланиците има десетки, дори стотици хиляди животни, които буквално са затънали до колената в тор. Това е развъдник на всякакви болести. Докато им дойде времето за колене, животните са омазани целите в тор.  В кланицата се колят по 400 животни на час и месото не може да се опази от замърсяване с тор. По този начин то става преносител на още повече бактерии. Хранителният бизнес се разраства все повече и изисква все по-големи продукти за по-бързо време и на по-ниска цена.

Мисля, че всеки средно интелигентен човек може да си направи съответните изводи…

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.Otslabni.net