ПСЕВДОНАУКАТА ИРИДОЛОГИЯ
Ирисовата диагностика, известна и като иридология, е вид медицинска шарлатания, която твърди, че чрез изследване на окото (особено на ириса) може да се диагностицират повечето болести.
Иридиологията е изнамерена от унгарския медик Игнац фон Пекчели (1826- 1907 г.), макар че някои от нейните най-ревностни почитатели и приписват корени в дълбока древност. На 11-годишна възраст, Фон Пекчели открил една сова и без да иска й счупил крака. Макар че совата вероятно е буйствала наоколо из стаята, както би сторило всяко ранено животно, Фон Пекчели успял да забележи малка кафеникава линия, която се била появила в ириса на птицата. Той се заел да отглежда совата и я излекувал, като след време забелязал, че въпросната линия е побеляла едновременно с възстановяването на птицата.
Печели разработил своя теория, според която чрез изследване на ириса могат да се диагностицират голям набор от заболявания и контузии. Той съставил интересно изглеждащи таблици и графики на ириса, според които различни части на левия и десния ирис са свързани чрез невидими нишки с различни части от човешкото тяло. Така например чрез изследване на определена точка от левия ирис можело да се диагностицира здравословното състояние на далака.
За да приемем ирисовата диагностика за стойностна наука, ще се наложи да променим изоснови човешката физиология с цел да създадем система за пренос на диагностична информация от конкретните човешки органи до различните зони на ириса. Макар някои специфични заболявания наистина да имат своето видимо отражение върху други органи, не съществуват доказателства в полза на твърдението за съществуваща пряка взаимовръзка между състоянието на ириса и коя да е друга част от тялото.
Ирисовият скенер е едно често срещано устройство, което се използва за биометрична идентификация. Причината да се избере именно ирисът е медицинският факт, че специфичната му шарка е строго индивидуална и се определя още в стадия на зародиш и не се променя след раждането (като изключим възможните леки промени в оцветяването през първата година от живота). Последващи промени са единствено възможни в резултат на директна травма на окото или вследствие на редица заболявания на очите като глаукома или разсеяна ирисова меланома. Ако в ирисовата диагностика наистина имаше някаква истина, тя веднага би унищожила всякаква приложимост на ирисовите скенери, тъй като ирисът би следвало да се променя и при най-леката простуда.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ
