ГОСТИ

Абе, какво да ви разправям! Напоследък гостите са станали едни такива ненормални. Човек непрекъснато трябва да ги държи под око. Да не сбъркат палтото си с нечие друго. Или да не си турят някой астраганен калпак.

Е, храна нека си вземат. Но защо трябва да я увиват в салфетка? Няма никакъв смисъл. Ако не ги наглеждаш, за нула време могат да ти изнесат цялата покъщнина заедно с леглата и бюфетите. Ей такива гости са се навъдили напоследък!

По тоя повод у едни мои познати наскоро по празниците се случи следният инцидент.

Поканили си за Коледа петнайсетина души най-различни гости. Имало и дами, и недотам дами. И пияндета, и само леко попийващи.

Трапезата била пребогата. Само за кльопачката похарчили цели седем рубли. За пиенето обаче всеки бръкнал да си плати. По две рубли и петдесет копейки на калпак. Дамите – безплатно. Макар че, откровено казано, какъв е смисълът? Има дами, дето така къркат, че могат да сложат който и да е мъж в малкия си джоб. Но нека не изпадаме в подробности. Така са си решили хората и туйто. Те си знаят.

Домакините били трима. Съпрузите Зефирови и тъстът Евдокимич.

Сигурно нарочно го били поканили – да наглежда гостите.

– Като сме трима – казват, – няма страшно. Ще можем да държим гостите под око. Нищо няма да ни убегне.

Пръв от строя излязъл Евдокимич. Дядката, господ здраве да му дава и щастливи старини, така се натряскал, че не можел да си каже името.

Седи, върти очите и ломоти предполагаемите за такова състояние глупости.

Домакинът Зефиров много се разочаровал от пиянството на дядката, затова тръгнал огорчен сам да обикаля апартамента и да наглежда да няма това-онова.

Но към дванайсет часа вече бил толкова огорчен, че също се нафиркал. И заспал на най-личното място – върху перваза на прозореца в трапезарията. Откъде можел да знае, че там така ще му настинат кокалите, та после цели три седмици ще ходи със загряващи пластири?

Гостите гаврътнали по едно, след туй по още едно, после настанал здрав запой, а накрая взели да играят, такова, да се веселят. Почнали жмичка, гоненица и гъделичкане.

По време на гъделичкането вратата се отваря и мадам Зефирова, бледа като смъртта, влиза и казва:

– Ама това е – казва – същинско безобразие! Току-що някой е отмъкнал от тоалетната крушката от двайсет и пет свещи. Човек направо да не пуска гостите си в клозета!

Вдигнала се олелия до бога. Дядо Евдокимич веднага изтрезнял, почнал силно да се безпокои, чак посегнал да хване гостите. Дамите, естествено, пищят и не дават да ги хваща.

Затворили вратите и почнали обиска. Гостите един по един заобръщали джобовете си, разкопчали гимнастьорките и наполеонките и си свалили ботушите. Но не се открило нищо осъдително освен няколко сандвича, половин бутилка ментовка, две винени чаши, пепелник и една гарафа.

Домакинята, мадам Зефирова, взела да се извинява, че си е изтървала нервите и е набедила това отбрано общество. После изказала предположение, че може да е влязъл някой външен човек, да е отвинтил крушката в тоалетната и да си е отишъл.

Настроението обаче било помрачено. Никой вече не искал да играе на гъделичкане, танците секнали и гостите полека също започнали да се разотиват.

А на другата сутрин домакинът отворил очи и всичко станало ясно.

От страх някой разлудувал се гост да не задигне крушката в тоалетната той, моля ви се, взел, че я свалил и я мушнал в джоба на сакото си. И там тя се счупила. Изглежда яко я е затиснал, докато е дремел на перваза.

Преписал:

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.