ДА НАХРАНИМ, ГАНО, ГОВЕДАТА

Хвърлих един поглед на оная идиотщина, наречена парад, а след това слушах как държавният глава държи "емоционална реч", в която ожали състоянието на нашата армия.

Накрая взе да плещи някакви тъпотии за храброст, свобода и копия. Не пропусна да ни заплаши с ужасите на Първата световна война. Този цирк президентът разиграваше на фона на някаква "морална криза", която уж била "факт". Демек, всите сме грешни и всите ке умрем!

Похапнах от този недопечен философски тюрлю- гювеч и се озадачих. Да се срамуваме ли, да слагаме противогазите ли или да хващаме копието? Какво в крайна сметка ни каза този новоизлюпен политик?

Речописците на Радев познават българската душевност. Тревожният, хленчещ, възмутен президент е точно огледало на народните настроения, люшкащи се объркано от усещането, че сме вечно под обсадата на някакви големи, мистични и неконтролируеми феномени - "тежестта на историята", "кръстопътя на географията", "моралната криза" и тем подобни тинтири - минтири.

Така позициониран като излъскана плоскост без никаква лична отговорност, Радев лесно бива припознат като "един от нас" и обикнат като някой, който не си придава важност, но все пак е бащински загрижен за клетото, изстрадало племе.

Както отбелязах по- горе- евтини номера от селски вечеринки...

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.