Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2016 05:42
Сестра ми е омъжена в Германия и вече 20 години живее там. Преди години се върна за някой друг ден и аз я поканих на гости. Бяхме се събрали с приятели и след като хапнахме и пийнахме, по стар български обичай заговорихме за политика.
Обсъждахме надълго и нашироко качествата на тогавашния президент Петър Стоянов. Изведнъж сестра ми се намеси и зададе въпрос, който втрещи всички ни:
- Кой беше тоя Петър Стоянов, бе?...
Знайно е, че нашите закони се коват от случайни минувачи, от некомпетентни дилетанти и затова те много често са нелепи, глупави и смешни. Тези закони дават възможност на българите зад граница да гласуват, а мнозина от тях не знаят дори името на българския президент!... Де да беше само това. Нашите емигранти хал хабер си нямат от живота и проблемите на хората, живущи в България.
На всичко отгоре тези нашенци слугуват на чужди господари и плащат данъци на чужди държави! Точно тези аутсайдери ли трябва да ни дават тон в живота, да определят нашите съдбини?!
Последно, но не най- маловажно: за разкриването на избирателни секции в чужбина се харчат луди пари. Ние такова разточителство не можем и не бива да си позволяваме. Защото богат е този, който харчи малко, а не този който печели много!
От 28-те страни членки на ЕС само 6 имат практика за разкриване на секции в чужбина при избори, сред които е и България. Барабар Петко с мъжете. Ама с чифте пищови на гол тумбак.
Повечето страни от ЕС предпочитат да поставят изборни пунктове само в дипломатическите си представителства. Най-разпространената практика в Европа е гласуването по пощата. Не малко са и държавите, които изобщо не допускат гласуване в чужбина.
В Германия процедират по най-разпространения начин в Европа – гласуване по пощата. Там няма и т. нар. избирателен район „Чужбина”. Практиката е следната – държавата изпраща бюлетините на гражданите си в чужбина по пощата, след като те са подали заявление, че ще гласуват. А те съответно връщат бюлетината си с отбелязан глас. Този модел съществува още от основаването на Федералната република през 1949 г. и работи много добре.
В съседна Гърция гласуване в чужбина изобщо не съществува. Там не се разкриват нито секции, нито се приемат гласове по пощата. А така комай е най- правилно.
Турските граждани пък имат право да пускат бюлетина само в консулствата и дипломатическите мисии в чужбина - така както бе гласувано първоначално и в нашия Изборен кодекс, и срещу което очаквано скочиха най-много от ДПС.
Практиката на Гърция да не се гласува в чужбина спазват още 7 държави в ЕС. Основната причина повечето страни в Общността да предпочитат да не разкриват секции извън страната са финансови. Това е най-скъпият за данъкоплатците метод за получаване на гласовете от чужбина.
Казват, че умните се учат от грешките и успехите на другите. Само дето ние, българите, не сме умни. Ние сме и си оставаме простаците на Европейския съюз...
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.