ЕДНА ПАРОДИЯ НА ДЪРЖАВА

Много неща се изписаха за комунистическото иго, за промените и прехода, но останаха недоизяснени ред важни подробности. Затова ви предлагам една публикация, която хвърля светлина върху безобразията в „народната“ република България.

„Само шепа хора знаят, че за целия период от 1944 г. до 1997 г. почти не е имало устойчив икономически растеж.  Според една икономико-статистическа конвенция, устойчив е всеки ръст на БВП за период от три и повече години. 

Пенсионната система е в криза от края на петдесетте години и то по демографски причини, породени от насилствената индустриализация. Оттогава са и проблемите на държавната топлофикация, организирана по съветски образец през 50-те години.  През 60-те години е „реформирано” и управлението на водните ресурси.  Това (заедно с разрушаването на частната собственост) е основната причина за проблемите с наводненията през 2004 г. и 2005 г.  Пак тогава е одържавена поземлената рента на ТКЗС.  Това създава проблеми през 1992 г., а и след това- чак до 1998 г.  Проблеми с реституцията на земята, напояването, използването на машини в земеделието – накратко: с капитала и ефективността на земеделието и проблеми с цената на земята за нейните собственици.

На жизненото равнище в НРБ влияят и безумните стопански проекти.  Класическият пример е „Кремиковци”, построен въпреки отрицателната оценка на перспективността му.  Комбинатът почти никога не е работил при нормално изчислена печалба. През 1994 г. той изпи водата на софиянци, а в периода 1996-1999 г. струваше на българите около 900 милиона днешни лева неизплатени стокови кредити (електричество, газ, горива и вода). През периода 1999-2003 г. той създаде проблеми за блиюо 12 хиляди работници, които бяха или съкратени, или принудени да напуснат.  Фалитът на „Кремиковци” струваше 18% от продажбите на НЕК, почти 25% от търговските превози на БДЖ и почти 90% от оборота на две дунавски пристанища.

През 70-те години започва строежът на магистрали, но през 1976 г. съответният партиен конгрес, по идея на Живков – във връзка с поредната дългова криза, спуска 25%- ов план за икономии.  Резултатът е, че експлоатационният срок на магистралите е съкратен от 80 на 15 години, че строителството на някои отсечки на „Хемус” бе завършено едва през 2000 г. Цели 22 години хората харчеха гориво и нерви, тътрейки се по деретата преди Ябланица.

След 2002 г. се оказа, че най-големият проблем със строителното наследство на комунизма ще бъде АЕЦ  Белене.  По груба оценка преките разходи за новата АЕЦ Белене (без да се смятат пропуснатите ползи, плащания под масата и закъснения) биха били около 12 милиарда евро, а това си е 1/3 от БВП за 2010 г.  Но господата Симеон Втори, Станишев и Първанов все ни натрапваха този безумен проект, защитавайки ревностно руските интереси.

Изобщо енергетиката на България, част от която е и проектът „Белене”, е следствие от съветизацията на икономиката ни.  Тя е изградена така, че да работи със съветски доставки, да захранва с енергия промишлена система, която преработва съветски ресурси и ги препродава по международни цени.

След 1990 година обаче енергетиката и промишлеността ни се оказват стопански безсмислени! 

Но както преди, така и след промените, доставчик на ресурси и кредитор на проектите в крайна сметка се оказва Русия.  Другите инвеститори в енергетиката и до днес биват обругавани (например тези в Марица Изток 1 и 3). 

Останалите интереси в енергетиката са свързани най-вече с БКП и БСП.  Глупостите от рода на „България енергиен център на Балканите и „Белене” са не повече от идеологическа защита на руски държавни и частни компании.  Но вследствие на тази изкуственост на българската енергетика от 80-те години, страната все още има големи производствени излишъци, ниски цени на електроенергията и щедро пилее електроенергия.

„Кремиковци” и „Белене” са само видимите проблеми, породени от икономически решения от 60-те години на миналия век.  Губещи предприятия са и авиокомпания „Балкан” (създадена през 1949 г. под името „ТАБСО – транспортно-авиационно българо-съветско обединение”), „Булгартабак”, „Нефтохим” и цялата добивна промишленост – от медодобивния комбинат „Георги Дамянов” - гордостта на Вълко Червенков до „ГОРУБСО” (друга съветска абревиатура) и ОЦК „Кърджали”... 


Резултатите от тази нелепа, налудничава политика са печално известни- празни магазини и мизерни заплати, които не стигаха за нищо. Населението в "народната" република тънеше в недоимък, мизерия и страх...

Подбрал:

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ