СМЕШНA И ЖАЛКА ИСТОРИЯ

Когато стане дума за българския фашизъм, мигом се образуват два противположни  лагера. Едните яростно отричат наличието на фашизъм в България, а другите стигат до крайно комичното твърдение, че в България преди 9. IX. 1944 г. е съществувал някакъв „монархо- фашизъм“. Каква е историческата истина обаче?...

Преди 83 години  лице на име Христо Кунчев, представящ се за журналист, общественик и кандидат на медицинските науки от Берлинския университет, основава Националсоциалистическата българска работническа партия (НСБРП).

Допреди това Кунчев е известен като социалдемократ, дори се явява като кандидат-депутат от земеделско- левичарската коалиция през 1927 г. в Брезник и Трън, но при следването си в германската столица се надъхва от идеите но Адолф Хитлер. През пролетта на 1932 г. върховният водач на българските националсоциалисти започва дори да списва боен орган "Атака"(!) по подобие на вестника на Гьобелс „Der Angriff“.
                 
Политическата програма на НСБРП е пропита с омраза към чужденците, обещания за шеметни социални придобивки и всемогъщество на нацията. "Гражданин на държавата може да бъде само този, който е приятел на народа - пише в програмата на Кунчев. Приятел на народа може да бъде само този, който носи българска кръв. Евреите не може да бъдат приятели на народа."

Нацистите искат да се национализират всички тръстове, картели и големи предприятия. По време на митингите в градското казино Христо Кунчев влиза в залата с театрално вдигната дясна ръка и извиква: "Здравейте!" В отговор цялата зала го приветства със "Здравей, водителю" по аналогия с "Хайл Хитлер".

На страниците на бойния орган се развива идеята, че демокрацията трябва да загине, за да живее нацията. "Аз считам, че бъдещето на нашия народ е тежко застрашено, ако на мястото на сегашния демократичен парламентаризъм не дойде отново един силен авторитет на водача - пише Кунчев. - В епоха на разложение може само силата на една воля да тласне общественото развитие по неговия правилен път."

Националсоциалистите маршируват насред София с кафяви униформи, червени знамена с пречупени кръстове и гордо вдигнати ръце. Те печатат антиеврейски брошури в очакване да повторят успехите на Мусолини и Хитлер. Само след година обаче НСБРП се разцепва, а мястото на Кунчев е заето от неговия помощник Хараламби Тахов, бивш авиатор. Между двамата претенденти започва махленска свада, Тахов нарича съперника си "паднал човек, лъжец и интригант", "диктатор", "бабешка душичка", обвинява го в кражба на партийни пари и опит за обезчестяване на партийна другарка. Кунчев отвръща на удара, като укорява Тахов, че е цинцарин, а жена му е немска еврейка.

Всъщност НСБРП никога не е наброявала повече от двеста души до закриването си след преврата на 19 май 1934 г. и е подигравана от всички останали крайнодесни формации.

Преди 1944 г. в България са съществували още няколко фашистоидни организации. Идейните и политическите прояви на съюза "Българска родна защита", Съюза на българските фашисти и Националната задруга за политическо възраждане са откровени привърженици на фашизма. Организацията, дейността и идейните симпатии към фашисткия режим в Италия са причина Българският национален съюз "Кубрат" да бъде разглеждан от официалните италиански политически фактори като едно от двете най-авторитетни фашистки образувания в България.

Като фактори за разцвета на крайнодесните движения историците посочват болезненото разочарование от Ньойския договор, кризата на парламентаризма в общоевропейски мащаб, настъплението на крайнолевите течения и най-вече успешните кариери на Хитлер и Мусолини.

Урокът на историята е повече от ясен: социализмът, пък бил той и националсоциализъм, няма никаква почва в България. Защото българите са хора, които обожават единствено и само своята частна собствност и никак, ама никак не са склонни към крайни мнения, доктрини и действия.

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net/blog