Прочетен: 400 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2018 11:28
Едно мнение, което се различава от общоприетото...
“... Лили Иванова трябва да бъде поздравена за енергията, дисциплината и амбицията си, но пеенето й е абсолютен кошмар, който буквално убива мозъчни клетки на всеки, дарен със способността да чува и чувства музиката. Тя не пее, а вика. На всичкото отгоре произнася крайно маниерно текстовете на песните си, което придава известен комизъм на положението, а към това трябва да добавим и пълното музикално безстилие, включващо в себе си всичко - от социалистическа естрада до рок.
Никой не може да каже какъв е стилът на Лили Иванова, но е сигурно, че кичът е запазената й марка. От облеклото до подбора на репертоар. Тоноизвличането при нея идва от напъването на вратните жили, а в гласа й няма нито дълбочина, нито обертонове, нито мекота, нито цвят, да не говорим за красота.
Глас равненка - но за сметка на това силен.
Вече съм писал, че от малък имам нещо като травма от този глас. Нещо от бездарието на социализма и досега ме лъха от него. Писал съм и за подмяната, която първата дама на българската естрада извърши с истинската, включително и на ономастично ниво - Леа Иванова, а не Лили Иванова е голямата прима на българската естрада, която обаче не получи признание и
след време ще бъде забравена.
В нейния глас имаше всичко, каквото трябва да има в този жанр - мелодия и история, носталгия и дрезгавост, светлина и артистичност, непукизъм на градската бохема и чувство за ирония, усет към абсурдността на времето - всичко онова, което амбициозната медицинска сестра от Кубрат не е. Тя го кара едно към едно и вие с пълна тяга баналните си песни. Наистина трябва да си скаран с музиката тотално, за да харесаш това нещо.
Казвам го със съжаление, защото виждам, че Лили Иванова е най-успешният български поп продукт и
може би за дълги години ще остане номер едно,
което е показателно за нивото на масовата кулутра у нас.“
Преписал:
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.