ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МИНА КАРАГЗОЗОВА

Мина Карагьозова е автор на поетичните книги ”Постоянно местожителство – ада”, “Струна над бездната”, “Танц”. Последната й книга „Ранени от Словото” с публицистика, есеистика и литературна критика се радва на голям интерес. Носителка е на престижни награди: Национален поетичен конкурс в Благоевград, Национален поетичен конкурс – Сливен, 2010 г., „Сребърно перо на Русия” за проза, 2011 г., Международен литературен конкурс „Златно перо на Русия” и мн. др. Ето какво е преживяла тя:

„По време на студентска бригада при бране на грозде, нещо ме жилна и дори не обърнах внимание. Знаех, че имам остри алергични реакции, но продължих. Ръката ми обаче се поду като на слон. Инжекции с урбазон, адреналин... Допълнително лечение с антихистаминови препарати.

Втория път, когато ми се случи ужилване, от тялото ми се излъчваше миризма на пот и аз реших да се изкъпя, преди да отида на лекар. Това се оказа груба грешка.

Така съм активирала кръвообращението и отровата се е разпространила по тялото ми по-лесно. Майка ми явно телепатично е “чула” вика ми за помощ. Защото бях почнала да се задушавам, когато тя позвъни на вратата. Отворих и съм припаднала. Когато се събудих, около мене бяха струпали цяло интензивно отделение. Беше дошъл реанимобил и ме бяха спасили. Бях една от стотиците случаи на спасени от анафилактичен шок хора.

Докато бях в безсъзнание, летях в някаква безумно красива местност с много интензивни багри. Беше десетки пъти по-красиво от всичко, което някога бях виждала. Имаше море, облаци, дървета, ярки цветя. Обля ме светлина, топлина и чувство на безкрайно блаженство.

Както си летях, достигнах до някаква полупрозрачна преграда. Някакво силово поле, което не ме пускаше да продължа нататък. Мислено помолих да ми позволят да продължа. И да остана там.

Но чух ясно мъжки глас, който ми каза: “Ще се върнеш! Имаш син!” И с огромна скорост полетях обратно. Още помня неприятното чувство, сякаш влизах в един размер по-малък неопренов водолазен костюм

Просто съм се напъхвала обратно в тялото си

После започнах да чета за преживяванията на границата на смъртта. Разбрах за Елизабет Кюблер Рос и за нейните проучвания. Не, не помня нито тунел, нито бяла светлина. А според лекарите наистина съм умирала…

В края на краищата официалната медицина обяснява това с халюцинации. Но, защо именно халюцинации за някакъв рай, а не за ада, например? И защо трябваше да ме върнат?

Всички сме чували за езотеричните теории, които говорят за някакви “недовършените земни дела”... С твърденията на религиите, че Земята е временен наш дом. Че истинският ни дом е отвъдното. Затова се стремим толкова силно натам, но се налага да довършим делата си. Тук.

Методиката на научните изследвания сочи, че нещо, което не е опровергано категорично, притежава 50 процента вероятност да е истина.“

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net