Прочетен: 1428 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2015 05:46
НЕКРОМАНТИЯ ИЛИ ОБЩУВАНЕ С ДУХОВЕ
Придворният астролог на кралица Елизабет I доктор Джон Дий бил и некромант, т. е. той призовавал духове и се опитвал да общува с отвъдното. Ето как самият Дий описва един свой неуспешен „експеримент”:
„Заедно с моя помощник Едуард Кели намерихме девствена черна кокошка, хванахме я докато спи и тя не успя да изкудкудяка. Нарамихме мантиите, вълшебния меч, черните свещи, гонга, благовонията и сглобяемия жертвеник. Не след дълго излязохме на главния път. Вървяхме по него, докато стигнахме до кръстовище. Там се спотаихме и изчакахме да стане полунощ.
След това очертахме кръг с тояга от кипарисово дърво, а в центъра на кръга- пентаграм. Добре че взехме тези предпазни мерки, защото духът, който се появи по- късно, се стресна от тях и не ни разкъса.
Застанахме точно в средата на кръга, разкъсаме живата кокошка и започнахме да повтаряме заклинанието: „Еуфас, Метахим, фругативи ет епалави”. Обърнахме се на изток, коленичихме и казахме молитвата, която завършваше с името Божие.
Тогава се яви нечист дух с глава на куче. Беше облечен в алена дреха, жълта риза и зелени бричове. Веднага го познах- беше Асводей, демонът, който преизпълва човешкото сърце с похот и го тласка към разврат и разгул.
Кели изпищя от ужас, демонът се вбеси и се хвърли към нас, но бе спрян, както вече отбелязах, от вълшебния кръг и пентагарама. Не си отиде обаче до изгрев слънце и ни остави да треперим и вием от ужас в тъмнината…”
Некромантията е способ за установяване на връзка с душите на покойниците. Не винаги със зла умисъл, макар че в миналото злонамерените опити са от преобладаващо естество.
Един от най- големите окултисти на всички времена и горещ привърженик на некромантията Елифас Леви предупреждава по този повод: „Духовете не трябва да се призовават напразно; в противен случай общуването с тях се обезсмисля, а може дори да се превърне в опасна игра, вредна за здравето и разума”.
В своята биография художникът- авантюрист Бенвенуто Челини дава едно зловещо описание на подобно преживяване. Той пише как с дванадесетгодишния си ученик Ченци и още двама приятели отишли една нощ в Колизея. Със себе си водели и един сицилиански свещеник, който минавал за магьосник. Били решили да викат демони…
След като сложната подготвителна церемония завършила, магьосникът започнал да вика на иврит, гръцки и латински демоните. Те начаса се появили и преизпълнили древния амфитеатър. Челини ги помолил да го съберат отново с любовницата му. Демоните го уверили, че до един месец тя ще е в леглото му.
Не след дълго всички се уплашили неимоверно, защото демоните продължавали да прииждат, а това вече било опасно. Много опасно! Свещеникът помолил Челини да прояви храброст и да го подкрепи, докато той се опита да ги отпрати.
Малкият Ченци обаче се уплашил не на шега и се разплакал. Това не се понравило на демоните и те били готови да разкъсат цялата компания.
Продължава на
