ПРАВАТА НА ИНДИВИДА СТОЯТ НАД ИНТЕРЕСИТЕ  НА ДЪРЖАВАТА



                           

Ние вече 25 години живеем в условията на КАПИТАЛИЗЪМ. Мнозина обаче все още не могат или не искат да проумеят това. Но капитализмът у нас е факт, слава Богу. По този повод искам да ви запозная с част от едно есе на голямата американска писателка Айн Ранд…

«Дали човекът е независим индивид, който притежава своята собствена личност, собствения си ум, своя живот, своя труд и продуктите от този труд – или е собственост на племето (държавата, обществото, колектива), което може да се възползва от него по какъвто начин поиска, да му диктува какви да бъдат неговите убеждения, да определя житейския му път, да контролира неговия труд и да изземва продуктите от този труд? Има ли човекът право да съществува заради самия себе си – или е роден в робство, като слуга, който непрекъснато трябва да откупува живота си, като служи на племето, но не може да го придобие свободно и напълно?

Това е първият въпрос, на който трябва да се отговори. Останалото са последици и практически приложения. Базисното е: свободен ли е човекът?

В историята на човечеството капитализмът е единствената система, която отговаря на този въпрос с “ДА”.


                                       

Капитализмът е социална система, основаваща се върху признаването на индивидуалните права, включително правата на собственост, в която цялата собственост е частно притежание.

Капитализмът признава и защитава основния метафизичен факт от природата на човека – връзката между неговото оцеляване и използването на разума.

В едно капиталистическо общество всички човешки взаимоотношения са доброволни. Хората са свободни да си сътрудничат или не, да търгуват един с друг или не според своите индивидуални преценки, убеждения и интереси. Те могат да търгуват един с друг само при условията на и посредством разума, т.е. посредством обсъждане, убеждаване и постигане на договорно съгласие, чрез доброволен избор от взаимна изгода.

Правото на съгласие с другите не е проблем в което и да е общество; правото на несъгласие е това, което е решаващо. Институцията на частната собственост е тази, която защитава и прилага правото на несъгласие – и така проправя пътя за най-ценния атрибут на човека (ценен персонално, социално и обективно): съзидателният ум.

Това е кардиналното различие между капитализма и колективизма.»

Подбрал:

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

www.SuperAstro.net/blog