Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2013 06:00
НИЕ НАИСТИНА СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА
Димитър Инкьов
Димитър Инкьов е роден в Хасково на 10 октомври 1932 г. Четмо и писмо научава в школото “Свети Иван Рилски”, старата му сграда още стои на булевард “Раковски”. Завършва минно-техническа гимназия в Перник, следва театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, където е състудент с Хачо Бояджиев и Иван Андонов. Работи в списание „Наука и техника за младежта“, сътрудничи на в. „Стършел“ и списание „Авто-мото“.
През октомври 1965 г. Инкьов успява да напусне България, установява се в Мюнхен и от 1 юни 1966 г. е коментатор в радио „Свободна Европа“. Спомням си как през мрачните години на комунизма хиляди българи слушаха със затаен дъх фейлетоните му за измисления от него партизански генерал Ботуш Каишев…
През 1973 г. започва да пише на немски детски разкази за Баварското радио. През 1974 година излиза от печат първата му книга „Куклата, която искаше да си има бебе“ (Die Puppe, die ein Baby haben wollte). Тя е обявена за бестселър на годината и е преведена на 16 езика.
Става нещо невиждано: всяка година различни издателства издават по 4-5 книги на Димитър Инкьов. Броят им до началото на 2006 година е 112! С това свое творчество българският писател се нарежда до титани като братята Грим, които са събрали и издали 156 немски приказки! Тук му е мястото да отбележа, че през 1995 г. писателят подари на изучаващите немски език деца в България 30 000 екземпляра от своите книги и още 30 000 екземпляра от немски автори.
Инкьов е удостоен с почетната награда „Златно перо“ (Goldene Feder) през 1989 г. Късите му детски разкази са влезли в учебниците на основните училища в Германия, Австрия, Швейцария, Гърция, Канада, Южна Корея. Неговите произведения за деца са преведени на над 25 езика и са издадени в повече от 50 страни по всички континенти! В България обаче, където на власт винаги са били злобата и завистта, книгите му на практика са непознати. Димитър Инкьов умира в Мюнхен на 24 септември 2006 г.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ
