Прочетен: 1653 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2011 04:53
ЧУЖДАТА ЗАВИСТ Е РАДОСТ И ЩАСТИЕ ЗА МЕН
Тези, които не са и помирисвали Оскар Уайлд, сигурно са стъписани. Уверен съм, че вече се питат: „Ама как така?!”. Макар че обясненията нищо не обясняват, на това място ще цитирам откъс от един постинг на sevt9, който много добре разяснява „явлението” завист:
„Завистта като никоя друга страст наказва бързо и заслужено своя носител. Той не може да понася славата на другия и я превръща в наказание за себе си. Завистта не може да се примири с щастието на околните, не може да гледа радостта на ближните и я превръща в безутешна скръб за себе си. Св. Григори Богослов нарича завистта едновременно несправедлива и справедлива страст: „несправедлива, защото смущава покоя на всички добри хора и справедлива, понеже суши ония, които я хранят в себе си.”
Завистта никога не е била движеща сила към успеха. Тя пречи на завиждащия да успее, защото вместо да го амбицира към съзидателен труд и работа над себе си за усъвършенстване, тя го руши и убива. Взирането в чуждите успехи и благополучие не е довело никой да благополучие и успех, а напротив- до страдание и неуспехи. Завистникът се чувства обиден и наранен от преимуществата и дарбите на ближния, които не зависят от него и това го амбицира за мъст. Преди да е станал враг на другите, завистникът е станал враг на себе си!”
Това е то! Точно и ясно. Затова ще завърша така: АЗ НИКАК, АМА НИКАК НЕ ЗАВИЖДАМ НА МОИТЕ ЗАВИСТНИЦИ! То чунким има за какво да им завиждам…
Послеслов: Щях да забравя… Споменатият по- горе Оскар Уайлд го е казал най- добре: „Този, комуто никой не завижда, е чисто и просто едно нищожество.” Ето затова ме радва, много ме радва чуждата завист!...
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ
Размислите на един айляк, по пътя за ник...
Еректилна дисфункция: проблем за всички ...